Айкидо

Айкидо е съвременно японско бойно изкуство създадено от майстор Морихей Уешиба (1883-1969). Характерно за него е, че набляга силно върху духовното начало и етичните принципи, които са залегнали в основата на всяка техника. Въпреки, че Уешиба започва да преподава активно повече от двадесет години преди Втората Световна Война, общоприето е, че айкидо се развива в своята сегашна форма в годините след войната.

Техниките в айкидо са синтезирани и произлизат от няколко древни японски бойни стила. Най-голямо влияние оказва Дайто Рю Айкиджуджуцу. Това изкуство на свой ред се развива от различни бойни техники, преподавани и използвани в древността от самураите на клана Айзу. Дайто рю е модернизирано и допълнено от майстор Сокаку Токеда в края на 19 век. Твърди се, че той е имал над 30 000 ученици, като един от най-добрите е бил Морихей Уешиба. Успехът на Айкидо в наши дни влияе благотворно и върху възраждането на интереса към Дайто Рю.

Уешиба бил силно повлиян и от Онисабуро Дегучи (1871-1948) – водач на религиозната шинтоистка секта Омото. Основателят на Айкидо възприема много от учението на Омото – идеята за вселена, в която царува динамична хармония (основна идея на философията на Айкидо) е съвсем близка до веруюто на тази секта.

От началото на 50-те години на 20 век, Айкидо се радва на силен ръст на популярност, едновременно в и извън Япония. О’Сенсей (Големият учител) Уешиба, който по това време почти е преминал 70, взима слабо участие в този подем. Главна роля в него играят няколко от старите ученици на основателя и най-вече Коичи Тохей, Годзо Шиода, Минору Мочизуки, Кенджи Томики и синът на Уешиба – Кисшомару.

Методът на обучение е уникален сред школите по бойни изкуства. В основата е залегнало виждането, че практикуващите не са противници, а партньори. Винаги има един или няколко атакуващи (уке) и един, който изпълнява техники (наге или тори). Атаката трябва да бъде изпълнена по начин, който ще помогне най-добре на атакувания да заучи изпълнението на дадена техника.

Самата тренировка протича в тренировъчна зала (доджо), под ръководството на инструктор (сенсей). Използват се различни методи – упражнения за развиване на дихателната сила, упражнения с оръжия, заучаване на техники по двойки и с няколко партньора, свободно изпълнение на произволни техники, симулативна борба (рандори) и др.

В айкидо няма състезания. Провеждат се демонстрации и семинари. Използва се кю-дан системата (ученически степени – кю, майсторски степени – дан) за оценяване на нивото на подготовка на практикуващите. Притежателите на дан степен имат право да носят черен колан и хакама (специфична пола-панталон).